ЩАСТЛИВИ СМЕТКИ

Седя си в късния следобяд на чаша от любимото ми дълго кафе под чадър в едно прилично заведение близо до брега в курорта Св. Константин и Елена. Слънцето все още е на хоризонта, но двамата музиканти вече загряват, подрънквайки с инструментите. Заслушала съм се и си мисля как стана така, че в началото на юни по нашите морски курорти няма все още мечтаните тълпи туристи, защо сега тук са само по-бедните представители на германците, руснаците, скандинавците.
С женската си интуиция усещам поглед върху себе си. В заведението съм сама. Поглеждам леко вдясно и срещам очите на момче оттатък алеята в отсрещното барче. Пие нещо от висока чаша със сламка. Закачливо премята пластмасовата тръбичка между хубавите си устни и ме гледа настойчиво с приканващ и като че ли питащ поглед. Момчето е хубаво, дори много хубаво. Лошото е, че е на годините на сина ми. Не че имам нещо против, но ако се отнася за друга, не за мен. Извръщам поглед. Дали пък не си въобразявам. Забивам очи в кафето и се мъча да игнорирам „заплахата”. Нищо подобно. Пусто любопитство – след няколко минути решавам да проверя – поглеждам отново – пак същото. Че и по-лошо – момчето явно тълкува по своему моя интерес, става и идва до мен. Дори не ме пита – дръпва стола и сяда.
Лошото в случая е, че никога не съм си падала по по-млади мъже. Пък и в момента са ме налегнали съвсем други мисли. Журналистът в мен обаче не може да изтърве такъв момент. Прескачам следващите 15 минути, в които с Калин (нека го нарека така, макар че името , с което ми се представи, едва ли е истинското) стигаме до споразумението да ми разкаже за себе си. Той обаче не пропуска да уточни, че прави това, само защото не му се очертават ангажименти в следващите 15-20 минути. Иска да го почерпя с един двоен фреш. Напитките са на масата и Калин започва..
Студент съм първа година във Варна. Живея на квартира, с още двама. Плащам по 100 лв. на месец. Родителите ми са обикновени хора, живеят в едно малко градче близо до Стара Загора. След като завърших гимназия и изкарах военна служба, се хванах на работа в Стара Загора. Работих няколко години, живях направо мизерно, за да събера малко пари. Дори и гадже си нямах, макар че мацките много си падаха по мен Аз съм класика в жанра – сини очи, черна коса, бяла кожа, висок съм 1,83 . Ама как да си хвана гадже , като за това трябват пари – дискотеки, кафенета, подаръци. Да не говорим, че аз и кола нямах. И все оше нямам. От работа – в квартирата, това беше. От скука почнах да се занимава със спорт, не че толкова го обичам. И добре, че стана така, че оформих един добър релеф.
- 2 –

По принцип не пия и не пуша. Абе направо четири години ега ти живота. Накрая вече не издържах и трябваше да направя нещо. Случайно срещнах двама мои приятели , които следваха във Варна- последна година. Те ми отвориха очите. Така се запалих, че още същата година се подготвих и взеха, че ме приеха. Не знам как стана, то и на изпитите имах ниски оценки, ама влязох. Имах спестени пари, нашите ми помогнаха... С момичетата обаче не вървеше – мацки за по ден-два, нищо сериозно. Просто не попадах на точния човек може би.
Около Нова година се хванах ей така в барчето на един хотел да помагам за някакави жълти стотинки, ама все е нещо. По празниците маса народ се изсипа в хотела. Една вечер ми се случи най-невероятната случка. Получих запечатан хотелски плик от рецепцията, в който имаше магнитна карта(ключ) и номер на стая. Странното беше, че на плика беше написано името ми. Доста се почудих, какво ли не ми мина през ума, включително и някакви гей мисли ми се завъртяха. Не вървеше да питам на рецепцията кой е в тази стая, нямаше да ми кажат. Реших да рискувам. Тъкмо пъхнах картата в процепа и вратата се отвори, явно ме чакаха. Влязох в дискретно осветеното предверие, носеше се ухание на ароматна свещ или на парфюм, не зная точно. Вратата се затвори и аз едва не припаднах. До мен стоеше жена, която сигурно беше на 50 години! Ужас! Вярно, че изглеждаше много добре, но аз не очаквах точно това... Не знаех какво да правя, целият бях в пот, чак костата ми се намокри. Жената ми каза така:” Виждам, че си изненадан, можеш да си тръгнеш веднага. Но ако останеш, независимо какво ще се случи, ще получиш 150 лева. Искам веднага да решиш”. Все още бяхме до вратата и аз можех да си тръгна. Но тези пари бяха наемът ми за месец и половина. А и любопитството ми се събуди, бях се поуспокоил.”О.К., оставам”, казах и жената ме покани вътре. На масичката имаше бутилка шампанско и две чаши. Като разбра, че не пия, тя ме попита дали бих искал да влезем заедно във ваната, но ме предупреди, че в банята ще горят само две свещи на пода. Ваната се оказа пълна с ароматна пяна. Влязох, след малко дойде и тя. Както вече ти казах, аз нямах много богат опит с жените, но това, което тази жена направи с мен , направо не е истина. По едно време дори ми мина мисълта дали тя няма да ми поиска пари, да не би нещо да не съм разбрал. Прехвърлихме се на сплнята. В интерес на истината тялото й бе добре поддържано, само дето корема и ръцете й баха по-отпуснати. Но явно тя имаше добро самочувствие , което на мен ми хареса. Истината е, че никога не бях правил такъв секс. Мълчахме през цялото време, нямаше излишни приказки. Не знам колко продълкжи. След като се върна от банята, тя ми каза да се облека и да я оставя. Благодари ми любезно и каза, че парите са в джоба на панталона ми. Псоле видях, че там имаше 200 лева. На другия ден тя си беше
- 3 –

заминала, разбрах от камериерката. Така... Дотук добре, но само като си помислих по какъв начин изкарах тези пари, за които в Стара Загора работех цял месец, почнах без да искам да си правя едни сметки, направо ти казвам едни щастливи сметки. Все за това мислех в следващите дни и нощи. Няма да ти обяснявам как се опитвах да свалям няколко пъти различни жени, но все не ставаше – или отклоняваха поглед, или след малко на масата идваше мъжът й. Разбира се, както и очаквах, една вечер се получи. След това – още два пъти, но със значително по-млади жени. Две от тях приеха като абсолютен майтап споменатата от мен сума. Явно с по-млади не се получаваше, те считаха , че едва ли не аз трябва да им плащам. Празниците отминаха и аз пак си седях вечер в квартирата. През май обаче, един съботен следобяд, излизам от киното и една жена ме пита кой е най-добрият ресторант наблизо. Току що дошла за уикенда, настанила се в хотела и иска иска да хапне нещо. Не познавала града, поиска да я заведа до там. Покани ме на масата, приех. И тя беше около 50-те, с дълга руса коса и с много дълги пръсти на ръцете. Уговорихме се за цената още в ресторанта. Прие моята. Този път беше по-различно, малко се затрудних, но и тя не беше взискателна.
Та така, от десетина дни съм или на Златните, или тук, почти всяка вечер. Има много германки и рускини, които са сами, дори имам чувството, че са дошли само заради секса и за приключението. А и те са по-добрият вариант от българките, защото не оспорват цената и като че ли се чувствам по-освободен. И да не се получи , не ми пука особено. А и повечето не са претенциозни, някои са доволни само на масаж, или да ме гледат, да ме докосват. И теб те взех за самотна чужденка, извинявай. То сега тук почти няма българи.
Не знам мама и татко , ако разберат, как биха реагирали. Да ти призная, не мога да кажа, че съм във възторг от себе си или че се гордея с това, което правя. Но от друга страна това са пари. А и като има жени, които искат да плащат. Аз насила никого не карам, не е ли така? Нито крада. А и това е до време. Не, не , с мъж не бих го направил за никакви пари.
Искам много да отида на екскурзия в чужбина. Както ти казах аз живея скромно, нямам сериозна приятелка, нямам кола, от България не съм излизал. Парите си ги събирам и ще отида на някакво далечно пътуване. Сигурно ще стане, цялото лято е пред мен.