ПУЕРТО БАНУС НА КОСТА ДЕЛ СОЛ


Испания безспорно е интересна дестинация, спечелила вниманието на над 60 млн. туристи годишно. Но през зимните месеци най-атрактивната й част – южната – известна като Costa del Sol (Слънчев бряг) действа наистина като магнит.Costa del Sol е рай за местния и международния туризъм. Светло синъото небе се прелива в тюркоазено кристалното чисто море, красиви бели плажове се редуват с оранжеви портокалови гори . Тук през зимните месеци температурите са „за по къс ръкав”, а през февруари дори в морето се къпеха смелчаци (водата е доста студена). Крайбрежната ивица в тази част на полуострова – между Гибралтар и Алмериа е толкова гъсто застроена с хотели, апартаменти, ресторанти, атракции, че табелите с имената на курортите често са поставени между два хотела.
Има , разбира се, високоскоростен път, но си заслужава поне в едната посока да изберете крайбрежния булевард – невероятно красиво е. Местността е хълмиста, а високите Андалуски планини (най-висок връх – 3478 м.) се издигат внушително недалеч от брега. Склоновете им са „превзети” от строителни машини, а огромни пана призовават да си купиш апартамент точно тук и точно сега и , ако им вярваме, почти ... без пари. Позната картина от българския пазар на имоти. Само дето цените тук са 4 пъти по-високи.
В Costa del Sol апартаменти имат много европейски знаменитости, а мълвата носи и имена от Холивудските супер продукции и от английските мафиотски кръгове.
Пуерто Банус е курорт, известен като Пристанището на Марбея със супер луксозни и скъпи яхти, ексклузивни ресторанти и баровски апартаменти. Изискани дами на достолепна възраст разхождат привечер минипуделчета на златни верижки, а млади госпожици с неустановен произход безпогрешно се ориентират в джоба на кой мачо има златни кредитни карти. Това е едно от най-известните и скъпарски места в региона. Тук международният хай лайф разхожда бижутата си, а артистичният каймак на Европа търси нови емоции. По крайбрежната ще видите персони от червения килим с напудрени лица в тоалети на Кавали и Фере, похапващи омари по 100 евро порцията. Много престижно е да си на маса в някои от изисканите ресторанти на самия бряг – на метри от вас дефилират бавно- бавно кабрио или ретро автомобили, чиято цена започва от четвърт милион. Евро!
Непрекъснато имате реалното усещане, че ще се озовете лице в лице с Брад Пит или Мадона или пък на съседната маса до вас ще се настани Мел Гибсън . Ферарита Тестароса ръмжат на метри от масите, на които

- 2 -

платинено руси анорексични мадами смучат странни на цвят питиета с кристални сламки.
Долавя се и доста често българска реч, което изобщо не трябва да ви учудва, защото в тази част на Испания и по това време работят или се забавляват хиляди нашенци.
Ако тръгнете от Пуерто Банус на север, много скоро пътят навлиза в склоновете на планината. Само след 10-тина минути ще се озовете в едно от най-пленителните кътчета на Андалусия – Михас (Mijas). В този район има доста такива малки, симпатични и кокетни градчета и селца , но Михас определено се отличава с приказната си природа и с уникалното си разположение, със снежно белите си къщи и с уюта си. Михас е пълната противоположност на Пуерто Банус, а разстоянието между тях е само
20 км. Тук и туристите са друга „порода”.
Всяко ъгълче на това очарователно място е обляно в слънчева светлина. По тесните калдъръмени улички се движат шарени каручки, натруфени с цветни впрягове, пискюли и звънчета, теглени от симпатични магаренца. Можете да ги наемете като такси - „бурос такси”- и да разгледате всички забележителности. Трудно е да се опише красотата и магнетизма на Михас. Когато се изкачвате (с автомобил) по стръмните склонове на планината, пътят ще ви напомни много на този, водещ към село Лещен в Родопите. Когато пред очите ви се открие панорамата на Михас, ще се сетите за Велико Търново. Като започнете разходката си из градчето и очите ви се напълнят с красивите шарки на керамичните чинии и стомни , няма начин да не ви навее асоциации с Етъра, а когато пред очите ви се открият склоновете на планината с блесналите от светлината снежно бели къщи, ще си помислите за миг, че сте в Гърция. Като капак на всичко, ще ви порази уханието, носещо се около вас – от иглолистните гори наоколо. Ще се спуснете приятно зашеметени надолу към центъра и ще ви бъде много, ама много трудно да изберете ресторантче, в което да похапнете вкусна скара – всички са толкова кокетни и уютни. Не пропускайте да си поръчате саморейко, гаспачело, или някоя от вкусните супи марионес, качоренас, или изключителната чеснова супа, която ще задоволи и най-взискателния вкус. Вината също си заслужават, Испания е на трето място в Европа по винопроизводство.
Обслужването е добро и доста се различава от това в Пуерто Банус, където персоналът по ресторантите е свикнал на големи бакшиши и безпогрешно разпознава кой какъв е и колко ще остави. Цените също са доста различни...
Съвсем основателно местните жители (около 35 000 души население) се гордеят с автентичността и индивидуалността си. Отлично доказателство за това са интересните музеи и забележителности на Михас. Градският
- 3 -

музей е събрал керамични съдове, плетени столове, грънци, фермерски сечива, хомоти за магарета – експонати пред които хай-персоните от Пуерто Банус ще стоят с празен поглед...
И тук си имат, разбира се, Арена за борба с бикове, но с уникална форма – правоъгълна, вместо кръгла. Стените й са богато декорирани.
Музеят на миниатюрата трябва да посетите непремено. Ще видите уникални експонати – цветна картина върху главичка на карфица, текст от Библията върхо оризово зърно...
Не си тръгвайте от това красиво градче, преди да сте опитали хорнацос и буниелос – типичните местни сладкиши, на които не може да се устои.



2007 год. Искра Койнова